Здравейте, скъпи приятели!

Казвам се Евелина Йорданова и цял живот музиката и танците са ме вълнували дълбоко. Майка ми казва, че още като малка на сватби или тържества съм била първа на сцената или до певицата 🙂 За първи път танците ме развълнуваха, като видях две танцови двойки да се движат в ритъма на валса, във физкултурния салон на моето училище. Бях трети клас и любопитствах и надничах за всичко. Спомням си, че се прибрах в къщи много развълнувана и заявих, че искам да се запиша на Спортни танци. Родителите ми се съгласиха, като мислеха, че е поредния спорт за мен – само за 3-4 месеца. До този момент се бях записвала на: художествена гимнастика, бягане, балет, театрална школа и хор. Но това се оказа преломен момент в живота ми. От тогава до ден днешен танците са моят спорт и съпровождат живота ми изцяло.

Така на 10 г. започнах да танцувам, за мой късмет почти веднага си намерих партньор. Започнахме да се явяваме на състезания и се справяхме горе-долу добре. За нещастие баща му почина и той се отказа. Аз продължих да тренирам, смених още двама, трима партньора докато попаднах на момче, което му се танцуваше и започнахме да се подготвяме усилено. Зимата тренирахме в София, а лятото в Бургас. Успехите не закъсняха. Преборвахме танцов клас, след танцов клас. Тренирахме и се забавлявахме. Честно казано имах късмет, че имах партньор, за да се развивам, защото много мои приятели нямаха този късмет. Те не танцуваха по-зле от мен, но си останаха затворени само в рамките на клуба. Беше ми много мъчно за тях и си казах, че ако някой ден аз имам клуб, такива талантливи момичета, ще намерят своя път за изява. Радвам се, че това си желание имах възможност да сбъдна.

Отдаде ми се възможност да тренирам и в Македония. Условията им бяха страхотни. Бяхме една от най-добрите им танцови двойки, а федерацията поемаше всичко на състезателите си. За нещастие Българският ми треньор не ме пусна да тренирам за Македония. Така двойката ни претърпя голямо разочарование.

Върнах се в България и продължих образованието си в Софийския университет ”Св.Св. Климент Охридски”. Завърших “Начална училищна педагогика”, а след това и “Управление на образованието”. Работих 10 години в частната и държавната образователна система. Научих много!

Дойде моментът и се омъжих щастливо 🙂 Всяка вечер разказвах на съпруга си за моя танцов живот, за емоциите и преживяванията си, за състезанията и пътешествията. Така беше вечер след вечер! Един ден той ми каза: ”Защо да не опиташ да отвориш своя школа по танци, така ще предадеш опита и знанията си на другите, и ще бъдеш отново грееща и щастлива от това, което правиш.” Така взех едно от най-важните решения в живота си: да превърна хобито си в професия. За мен беше важно, че хората около мен ме подкрепят и се захванах с новото си начинание.

Танцова школа Sway, бе открита на 06.11.2004г. Тази дата избрах, защото на тази дата загубих завинаги своя баща. Загубих го едва когато бях 14-сет годишна. Обичах го безкрайно и исках в негова памет да съградя нещо. Едно време хората са съграждали чешми в памет на някой, а аз съградих танцов клуб.

В началото нещата бяха трудни и тромави, но постепенно се нормализираха. Школата ми се състоеше само от латино танци, защото това умеех и можех. Успях да съставя групи за деца, тийнейджъри и работещи хора. След като се роди моята голяма дъщеря Мария, аз си дадох равносметка, че не мога да работя всяка вечер до късно, защото тогава са тренировките. Исках да бъда повече време с детенцето си! Затова започнах да търся и нови възможности за развитие и промяна в работата.

Много баби водеха децата си на танци и надничаха любопитно в залата. Аз ги поканих в залата и така те започнаха да танцуват с внуците си. Беше много забавно! Точно по това време ме потърсиха и от един дамски спортен клуб за възрастни дами и те искаха да учат латино танци. Така се породи идеята, че мога да водя курсове по танци и за възрастни дами. Вече 8-10 г. водя такива курсове за възрастни хора и мисля, че се чувстваме взаимно полезни.

Така неусетно дъщеричката ми порасна и се включи в танцовите групи. Наблюдавайки нея и другите деца, във времето си дадох равносметка, че не ги вълнуват само латино танците, а и много други стилове и музика. Така започнахме да включваме модерни танци в школата ни. После застъпихме и хип-хоп танци. Много ми се искаше децата да имат богата обща култура за различни видове музика и танци. Децата са щастливи, че се докосват до различни танци и разбира се печелят добри места на международни танцови фестивали.

Неусетно, без да искаме са ни наблюдавали и харесали 🙂 Получихме предложение, аз и още трима мои колеги да представяме България в отношение на танцовото изкуство към UNESCO. Сега сме една от четирите школи в България, членуващи в CID-UNESCO и имаме право да сертифицираме деца. Като дипломата им е валидна в 155 държави. По този начин отваряме вратичката на талантливи деца, да се развиват не само в България, а и в чужбина.

Успех сладурчета! 🙂

В момента в школата ни вече има различни стилове спорт- за всеки по много. Всеки може да опита латино танци на линии, модерни танци, хип-хоп танци, зумба, пилатес, йогалатес, балет, суинг и други.

Мечтата ми беше да имам собствено място в което хората да се чувстват комфортно и да се грижат за своето здраве, като спортуват.

Мисля, че успях! 🙂